Доц.д-р Енчо Мянушев

Лещата е една от най-старите традиционни култури в бита на българина. Отглеждана е в дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Била е позната и на старите гърци и римляни. Отлична белтъчна храна не само за хората, но и за всички видове домашни животни. Семената съдържат 25-30% суров протеин, 0.88-1.9% мазнини, 54-56% безазотни екстрактни вещества, 4-5% целулоза и 2.5-3% минерални вещества. Сламата съдържа около 9-15%, а плявата до 20-21% белтъчни вещества, приемащи се с охота от животните. По белтъчини лещата отстъпва само на фасула и граха, но по бързина на сваряване тя е на първо място между всички бобови варива

От древни времена лещата е използвана и в народната медицина за лекуване на различни болести. По данни на акад. Попов тя обогатява почвата с азот и е много добър предшественик на житните и окопните култури. По добиви отстъпва на фасула и граха, но създадените нови сортове вече им съперничат в това отношение.

Лещата не е много взискателна към почвата, но слабо вирее в тежките и влажни почви. Най-подходящи са леките черноземни ерозирани, канелените и горски почви, съдържащи достатъчно хранителни вещества и варовик. Излишният азот удължава вегетационния период, развива се буйна маса и узряването е неравномерно. Затова торенето на лещата трябва да е по-икономично. Тори се предсеитбено с 6-8 кг/дка амониева селитра. Суперфосфатът е между 15-20 кг/дка, даден преди основната обработка на почвата. Калиевият тор може да се замести и с 50-60 кг/дка растителна пепел, разхвърляна преди обработката. Лещата издържа на ниски температури, особено зимните форми. Семената покълват при температура 4-5 градуса и поникват за 10-12 дни при наличие на влага. Вегетационният период при зимуващите сортове до 120-180 дни.

Кога и как да се сее зимната леща?

Най-благоприятният срок за предзимно засяване на лещата за Южна България е краят на октомври до началото на ноември, а за Северна България - с една седмица по-рано. Ранната сеитба не е за препоръчване, тъй като растенията се развиват и навлизат в зимния период откалени, не могат да издържат при екстремни ниски температури. Сеитбата се извършва с обикновени сеялки за слята повърхност с междуредие 10-12 см. Дълбочината на засяване е 3-4 см за дребносеменните сортове и при висока глава на почвата и 5-6 см за по-едросеменните сортове. При позасъхнала почва дълбочината се увеличава с 1-2 см и се провежда валиране след сеитбата. Сеитбената норма е в зависимост от едрината на семената, като се съблюдава да се осигурят 350 кълняеми семена на кв. м. В тези случаи за дребносеменните сортове тя е между 8-10 кг, а за едросеменните - до 10-12 кг/дка.

Грижите през вегетацията се състоят най-вече в борба с плевелната растителност, която за разлика от пролетната сеитба винаги е в по-малко количество. При малките площи, това може да стане с плевене на ръка, но за по-големите се налага да се използват хербициди. За едногодишните широколистни плевели се пръска след сеитбата преди поникване на лещата с един от следните хербициди: афалон 50ВП - 200-250 г/дка, бладекс 50ВП - 200-300г/дка, бладекс 50С - 200-300 г/дка, паторан 50ВП - 200-300 т/дка, пивот 100СЛ - 70-80мл/дка и др. През вегетацията след поникване на лещата срещу едногодишните житни плевели се използва фузилад С - 150 мл/дка при фаза на плевелите 3-5-и лист. Срещу многогодишните житни плевели, в т.ч. балур от коренище (на височина 10-20 см) - с фузилад С - 200-250 мл/дка. През зимния период много от едногодишните плевели измръзват, затова борбата с тях трябва да се насочи през пролетта. При използване на хербицидите е наложително да се търси съдействието на службите по растителна защита.