Лещата - ценна бобова култура


Лещата - ценна бобова култура
22 Март 2012, Четвъртък


Сега е моментът да засадим това полезно растение

Автор: Дукена Жолева Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Лещата като културно растение по нашите земи е била позната още на прабългарите. Древните народи, а по-късно и европейците, са я използвали освен за храна, и в народната медицина. Тя е едно от най-старите културни растения, отглеждани от дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Египтяните, евреите, римляните и гърците са познавали много добре тази ценна зърнено бобова култура.

Семената на лещата по съдържание на белтъчини, които са между 25 и 32%,  не отстъпват на фасула и граха. Те съдържат почти всички незаменими за животинския организъм аминокиселини (тирозин, триптофан, лизин, аргинин, хистидин, цистин, метионин), богати са на  витамин В1.

У нас лещата се отглежда като ранна пролетна култура. Сеитбата на лещата може да се извърши при първа възможност още в края на февруари и началото на март. Тя притежава висока студоустойчивост, пониците й понасят без повреди минимални температури до минус 6оС, а възрастните растения – до минус 8-9оС. Лещата е култура с агротехническо значение. Обогатява почвата с азот и е важен предшественик на пшеницата и другите зимни и пролетни житни култури.

В България са разпространени двата подвида леща – едросеменна и дребносеменна. Широко разпространение има дребносеменната леща, която е с по-добри вкусови качества и по-невзискателна към почвено- климатичните фактори. Дребносеменната леща има по-къс вегетационен период ( 60-70 дни) от едросеменната (80-130 дни).    

През началните фази от развитието си тя е невзискателна към топлинния фактор. При температура 4-5оС  лещата пониква  за 10-12 дни.
Към влагата  лещата има по-големи изисквания в началните етапи от вегетацията си. В по-късен етап от развитието си устойчивостта на растенията към засушаване нараства, особено при дребносеменните сортове.

По отношение на почвите лещата се развива най-добре на  песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи  варовити почви. Подходящи за тази култура са и песъчливите леки черноземи.
Основната обработка на площите, предназначени за отглеждане на леща, се извършва на дълбочина 20-22 см. През пролетта предсеитбената обработка включва култивиране и брануване.

Торенето при лещата зависи до голяма степен от предшественика. Тя не се нуждае от торене след предшественик, торен с минерални торове. Внасянето на азотни торове се налага само на бедни откъм азот почви.  В този случай се прилага предсеитбено торене с 6-7 кг/дка амониева селитра.

При наличие на повече азот в почвата лещата развива голяма вегетативна маса, периодът на цъфтеж се удължава, а процесът на узряване на семената протича  неравномерно. При отглеждане на леща на  по-слабо плодородни почви се препоръчва  торене с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар), като суперфосфатът може да се внесе еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.  
       
Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12 см и на дълбочина 3 см при дребносеменните сортове и 5 см  - при едросеменните. Семената трябва да са с висока чистота, най-малко 96%  и кълняемост – над 90%. Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка и 12-14 кг/дка – за едросеменната. За да се осигури дружно и бързо поникване на семената, след сеитбата засетите площи трябва да се валират.

В периода от поникване до фаза цъфтеж се препоръчват 1-2 бранувания. При прилагане на добра агротехника при отглеждането на тази ценна култура добивите могат да надхвърлят 200 кг от декар. Лещата се прибира, когато узреят над 50% от чушките. За ограничаване на загубите от разпиляване (разпукване и ронене на чушките) се препоръчва прибирането да се извършва през по-ранните часове.



В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Денис
19.05.2019 10:32:49
0
0
А как се полива, обича ли влага?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки